В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване.
С общо тяло, завибрирало от тласъци
между черните циферблати на звездите
хлъзгавото небе ще ни призове,
докато капе на пода само по облаци
и раздрано на ивици,
мокрият ми гръб ще запее
в най-синия си екстаз,
с крехката си плът ще се завия
без думи, но с букет от въздишки.
Върху острова от целувки тъмната кула
на страстта чака да изтека във вените ѝ,
преди сърцето ми да се пръсне.
A в мен се раждат чисти дъги
и на задъхани сладки фрагменти
бавно преливат в оголените отливи
на твоето море с усмихнати очи.
Кръвта ми бухва във сбор от зори
стиснали силно ядра от желания
и засилва шепота на древните руни,
водовъртежно вплетени в сърцето ми
стичащо се под ъгъл в новия си дом -
общия съсъд на нашите целунати хоризонти...
Любов е просто синята дума,
рисуваща часa, когато се стапят телата ни,
а светът е само фина драперия,
през която нечии любопитни очи
биха съзряли как незрялото ни его
сластно се обуздава от (коп)нежна нега.
И заваляват искри от нашите ириси...
© Marielli De Sing Всички права запазени