В спомена
В спомена ти някак съм различна.
Луда и красива като лято.
Малко тъжна, много романтична,
гръм в небето, ласка сред тревата.
И те будя в нощите ти глухи...
Чуваш ли, звъна на сто камбани?
В мислите, споходили съня ти
молиш ме до тебе да остана.
И ме няма в сивия ти делник...
Скрита съм навярно там, в сърцето.
Пътят общ не можем да намерим,
че край нас щуреят ветровете.
Но покълвам в твоите зеници,
в есента ти лятно те обичам.
Пазя тихо тайните ти мисли,
с луда страст тъгата ти събличам.
Винаги в съня ти съм различна.
Споменът като жарава тлее.
Но в света, до болка прозаичен
само с този огън ти живееш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
