В спомена
В спомена ти някак съм различна.
Луда и красива като лято.
Малко тъжна, много романтична,
гръм в небето, ласка сред тревата.
И те будя в нощите ти глухи...
Чуваш ли, звъна на сто камбани?
В мислите, споходили съня ти
молиш ме до тебе да остана.
И ме няма в сивия ти делник...
Скрита съм навярно там, в сърцето.
Пътят общ не можем да намерим,
че край нас щуреят ветровете.
Но покълвам в твоите зеници,
в есента ти лятно те обичам.
Пазя тихо тайните ти мисли,
с луда страст тъгата ти събличам.
Винаги в съня ти съм различна.
Споменът като жарава тлее.
Но в света, до болка прозаичен
само с този огън ти живееш.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
ами те са вечни...дори понякога и сън ! браво...
-
Огънят на любовта топли винаги - и в съня, и наяве!
-
Прекрасно е, Дани!
-
***********
-
Спомен чуден, но и тъжен,
че във огъня му вечен
във жарава, като песен
обич лее се по есен.
Поздрав, Дани! -
-
Между нас
звездици блестят
в лятната вечер.
Между нас
скалите изсичат
криле на орли.
Между нас
сто оки
ракия изтече.
Заспивай!
До теб съм!
Щом ме няма,
боли.
Между нас
е игра,
а прелива
от чувства.
Между нас
пълно с хора.
Те ни чакат
в нощта.
Между нас
има думи.
Лови ги
със устни!
Преглътни като вино!
Заспивай!
Хайде, ела!
Между нас
няма връзка,
каишки, окови.
Между нас
и така, вярвам,
нещичко има.
Заспивай!
и слушай
как чатка
калдъръмът с подкови!
Вран кон процвилва!
Вълшебство.
И знаеш,
че ида!
В сънена
люлка си.
Аз идвам
без време.
Твоя сън
да открадна.
Даже на
бял ден!
Идвам при тебе!
Не хитрувай,
че дремеш!
Хайде,
просто заспивай!
Твоят сън
е за мен.
Зем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
