Какво се крие зад реалността?
И в Космоса дали сме само ние?
От малка любознателна раста,
все търся отговори да открия.
Обхождам с поглед хоризонта син,
клепачът на небето ми намига.
Долавям звуците на клавесин
и трелите омайни на авлига.
Звезди над мен танцуват болеро,
по пътя млечен спускат се комети,
луната е извила своя рог
и се закача с облаците бледи.
Земята се завърта изведнъж,
заспала съм над книгата изглежда.
Завършва с предсказание за дъжд,
с вълшебни капки вяра и надежда.
Очите ми се пълнят с красота,
която ражда приказки и песни.
В дълбоките води на мисълта
истории се случват интересни.
© Nina Sarieva Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: