Dec 12, 2022, 10:00 AM

В света на сътворението

  Poetry » Other
1.7K 3 15

Какво се крие зад реалността?

И в Космоса дали сме само ние?

От малка любознателна раста,

все търся отговори да открия.

 

Обхождам с поглед хоризонта син,

клепачът на небето ми намига.

Долавям звуците на клавесин

и трелите омайни на авлига.

 

Звезди над мен танцуват болеро,

по пътя млечен спускат се комети,

луната е извила своя рог

и се закача с облаците бледи.

 

Земята се завърта изведнъж,

заспала съм над книгата изглежда.

Завършва с предсказание за дъжд,

с вълшебни капки вяра и надежда.

 

Очите ми се пълнят с красота,

която ражда приказки и песни.

В дълбоките води на мисълта

истории се случват интересни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...