10.07.2006 г., 23:48

В света различен

739 0 2

    Зарових се в писма и снимки,
    в стиховете, в разказите... в мен
    и облякох роклята със много бримки -
    роклята от спомени и лен.

    Колко много рани се разкриха,
    колко шевове - неравни, криви,
    колко кръпки дните ми ушиха
    върху спомените ми игриви...

    И колко бях само щастлива
    със семплия си детски вид,
    сред приятели... в мистерия пенлива
    как бързо се стопява спомена размит.

    И колко незапомнени неща
    и мислите, и фактите, и дните
    събуждат се сега в мисълта
    сякаш са разбити  стените.

    Сякаш успях да открехна вратата,
    думите и смеховете чула
    и съзряла събитията, хората и имената,
    а нямаше порта тъмната кула.

    Стоях... защо не можех да проникна
    в тая мистериозна, чиста стая
    и защо не можех спомена да викна
    при мен да дойде от безкрая...

    Но усещах... чувах всеки вик
    на агонията ужасяваща, разкъсваща
    и чувствах... докосвах всеки миг
    на радост, сладостно раняваща...

    И с онези стари, скъсани сандали,
    в изтритите, ала закърпени дънки  
    виждах себе си в одежди вяли
    и от спомена ушити - рокли тънки.
                                                       
    Не помнех всичко... но усещах
    някакъв полъх нежен, магичен -
    не само бледо миналото срещах,
    но бях там - в света различен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...