Jul 10, 2006, 11:48 PM

В света различен

  Poetry
737 0 2

    Зарових се в писма и снимки,
    в стиховете, в разказите... в мен
    и облякох роклята със много бримки -
    роклята от спомени и лен.

    Колко много рани се разкриха,
    колко шевове - неравни, криви,
    колко кръпки дните ми ушиха
    върху спомените ми игриви...

    И колко бях само щастлива
    със семплия си детски вид,
    сред приятели... в мистерия пенлива
    как бързо се стопява спомена размит.

    И колко незапомнени неща
    и мислите, и фактите, и дните
    събуждат се сега в мисълта
    сякаш са разбити  стените.

    Сякаш успях да открехна вратата,
    думите и смеховете чула
    и съзряла събитията, хората и имената,
    а нямаше порта тъмната кула.

    Стоях... защо не можех да проникна
    в тая мистериозна, чиста стая
    и защо не можех спомена да викна
    при мен да дойде от безкрая...

    Но усещах... чувах всеки вик
    на агонията ужасяваща, разкъсваща
    и чувствах... докосвах всеки миг
    на радост, сладостно раняваща...

    И с онези стари, скъсани сандали,
    в изтритите, ала закърпени дънки  
    виждах себе си в одежди вяли
    и от спомена ушити - рокли тънки.
                                                       
    Не помнех всичко... но усещах
    някакъв полъх нежен, магичен -
    не само бледо миналото срещах,
    но бях там - в света различен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...