Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
19.07.2013 г., 8:26 ч.

В светла диря 

  Поезия » Гражданска
609 1 12

Как ли светли мечти да ти дам,
щом от залез светът ми тъмнее?
Светлината е някъде там -
че човек неслучайно живее.

 

И сред дири - от други преди -
своя диря и той да остави.
Стих за обич под чисти звезди
или песен с красиви октави.

 

Детска люлка под старо дърво
или мрамор, от образ възкръснал.
Все едно е къде и какво,
щом духа си с любов е разпръснал.

 

Щом в сърцето е раждал искри
и уста благослов са шептели...
Спри се, залезе! Моля те, спри!
Имам още мечти неумрели!

 

Пак ме гледат горещи очи,
пълни с вяра, че днес съм потребен.
Не напомняй нощта ми! Мълчи!
И светът ще сияе вълшебен.

 

Още час... Още ден... Още век...
Още вечност с духа си да тлея!
В светла диря - да бъда човек!
Както искам и както умея...

 

(Сбъднати предчувствия)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??