В светла диря
Как ли светли мечти да ти дам,
щом от залез светът ми тъмнее?
Светлината е някъде там -
че човек неслучайно живее.
И сред дири - от други преди -
своя диря и той да остави.
Стих за обич под чисти звезди
или песен с красиви октави.
Детска люлка под старо дърво
или мрамор, от образ възкръснал.
Все едно е къде и какво,
щом духа си с любов е разпръснал.
Щом в сърцето е раждал искри
и уста благослов са шептели...
Спри се, залезе! Моля те, спри!
Имам още мечти неумрели!
Пак ме гледат горещи очи,
пълни с вяра, че днес съм потребен.
Не напомняй нощта ми! Мълчи!
И светът ще сияе вълшебен.
Още час... Още ден... Още век...
Още вечност с духа си да тлея!
В светла диря - да бъда човек!
Както искам и както умея...
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
