на Йоана
Угасват страстите с последен блясък,
отложен в тихите меандри на кръвта,
ята са спомените и с отчаян крясък
летят над черната усмивка на нощта.
Прегърнал те, аз тръпна в твоя профил,
докоснат от косите ти в безсмъртен миг,
граала-минало на тънък лъч положил,
забил в сърцето ми докрай любовен щик.
© Младен Мисана All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
