Всяка дума, всяка песен ту усмихват, ту болят,
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове.
Птици и звезди се молят и стихът ми те зове.
Совите ме топлят нощем, а утрата ми се мръщят,
без адрес живея още, в куфар нося свойта къща.
Зима съм, но не издавай. Пролетта след мен върви,
под снега гори жарава и кълнят, кълнят треви...
и от облак са по-меки... бос до мен да стигнеш. Вече...
триста сплетени пътеки... Кръст на рамо... Път далечен... ...