В съня дървета в розово цъфтят,
южняк прегръща лястовиче ято.
И дъхавите люляци плетат
дантели в цветовете на дъгата.
След ледената зимна тишина,
цигулките настройват си щурчета.
Събудени от глъч и топлина,
цветя отварят сънени очета.
Опушеният и намръщен град,
осъмва с нова, разноцветна риза.
Тъга забравил и отново млад,
болежките на зимата хариза.
Ще хукнат луди ручеи. Април,
в очите на цветята ще наднича.
Тъгата ще забрави, преоткрил,
един поет, че жив е. И обича.
© Надежда Ангелова Всички права запазени