В съня ми
и палиш ме, и палиш ме с очи,
се чупят всички тежки катинари
и нищо помежду ни не стои.
Когато ме целуваш с устни росни,
и жаждата, и жаждата гасиш,
кръвта ми кипва, тялото изригва,
вулкан съм цяла - лавата си ти.
Когато ме прегръщаш нежно, топло,
и губя се, и губя се във теб,
денят изчезва, вечерта е спомен,
и времето престава да тече.
Когато във съня ми се явяваш,
и имам те, и имам те до мен,
очите щом за утрото отворя,
сърцето си затварям - зарад теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени