Mar 5, 2008, 8:42 AM

В съня ми

  Poetry
1.4K 0 20
                            Когато във съня ми се явяваш,
                            и палиш ме, и палиш ме с очи,
                            се чупят всички тежки катинари
                            и нищо помежду ни не стои.
                            Когато ме целуваш с устни росни,
                            и жаждата, и жаждата гасиш,
                            кръвта ми кипва, тялото изригва,
                            вулкан съм цяла - лавата си ти.
                            Когато ме прегръщаш нежно, топло,
                            и губя се, и губя се във теб,
                            денят изчезва, вечерта е спомен,
                            и времето престава да тече.
                            Когато във съня ми се явяваш,
                            и имам те, и имам те до мен,
                            очите щом за утрото отворя,
                            сърцето си затварям - зарад теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако човек и стиховете му могат да бъдат в симбиоза, то вие носите прозрачна ефирност и нежна мекота. Но и твърда убеденост. Споменавам го по начин,който може да достигне и до другите тук, но и вие сте красива...
  • Поклон пред теб и творчеството ти, Зоя!
  • Браво, Зоя!
    Много хубав стих!
  • Зоя, Зоя, зашемети ме!
    И тези повторения?!
    Разкош!
  • много нежен стих!и много силна любов...пази я като очите си!!!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...