В съня ми влизаш - полугола
и вените ми осветяваш,
а те - мостОве над прибоя,
по тях пристигаш - заминаваш.
В мечтите идваш късно вечер,
за утре ти да обещаеш
и все превръщаш ме в човече,
с косите мои си играеш.
Но аз мостОвете ще срутя.
при мен навеки да останеш.
Сто рози от града ще купя,
съдба на мене да ми станеш.
Щастливи с теб да се пробудим.
Ръцете ти все мен да галят
и всяко зло да го пропъдим.
Очите ти света огряват.
Душата ще превърна в струни,
аз да мога музика да правя
и щом допра горещи устни,
в симфония омайна тя да става.
© Виолета Всички права запазени