То
Ту сиво - почти черно, ту изумрудено.
Ту с цвят на сини ириси.
Упоява ме с мирис
да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.
Стискам в шепа мидичка и камъче,
Слънце грее,
Душата пее.
Край него – дечковци строят замъци.
Със смях се гонят на слънцето лъчите
до залез, до мръкнало.
А аз с риза размъкната,
гледам как , като зайчета скачат с вълните.
Опиянена трайно от морските изпарения
жадно вдишвам аромата му.
Пуснало котва в душата ми,
вдъхновява ме, да му посвещавам стихотворения.
Що е то?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
