То

Поэзия » Любовная

898 1 2

Ту сиво - почти черно, ту изумрудено.

Ту с цвят на сини ириси.

Упоява ме с мирис

да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.

Стискам в шепа мидичка и камъче,

Слънце грее,

Душата пее.

Край него – дечковци строят замъци.

Със смях се гонят на слънцето лъчите

до залез, до мръкнало.

А аз с риза размъкната,

гледам как , като зайчета скачат с вълните.

Опиянена трайно от морските изпарения

жадно вдишвам аромата му.

Пуснало котва в душата ми,

вдъхновява ме, да му посвещавам стихотворения.

Що е то?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iren5 (Ирен)

За какво да се сърдя? Винаги при дебати тук съм казвала, че хубавото на сайта е това, че взаимно се вдъхновяваме, учим, споделяме емоции, виждания, мнения. А не когато се правим на велики. Не сме. Или поне коляма част от нас не са. Благодаря ти и за свързаното стихче и за това, че ме върна тук. А и че ми стана едно такова морско

2022-03-18T11:14:54+02:00
Жабокът (Гедеон)

Ирен, случайно попаднах на това твое стихче и набързо нагло се прилепих, като свързано с него усещане.
Надявам се, че няма да се сърдиш.

2022-03-18T10:25:41+02:00