Feb 7, 2012, 11:23 PM  

То 

  Poetry » Love
693 1 2

Ту сиво - почти черно, ту изумрудено.

Ту с цвят на сини ириси.

Упоява ме с мирис

да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.

 

Стискам в шепа мидичка и камъче,

Слънце грее,

Душата пее.

Край него – дечковци строят замъци.

 

Със смях се гонят на слънцето лъчите

до залез, до мръкнало.

А аз с риза размъкната,

гледам как , като зайчета скачат с вълните.

 

Опиянена трайно от морските изпарения

жадно вдишвам аромата му.

Пуснало котва в душата ми,

вдъхновява ме, да му посвещавам стихотворения.

 

Що е то?

© Ирен All rights reserved.

Морето е една вълна
и крясък на самотна чайка.
Морето е една мечта.
Докосване до чудна тайна.
С милувка бризът ти донася ...
  263 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За какво да се сърдя? Винаги при дебати тук съм казвала, че хубавото на сайта е това, че взаимно се вдъхновяваме, учим, споделяме емоции, виждания, мнения. А не когато се правим на велики. Не сме. Или поне коляма част от нас не са. Благодаря ти и за свързаното стихче и за това, че ме върна тук. А и че ми стана едно такова морско
  • Ирен, случайно попаднах на това твое стихче и набързо нагло се прилепих, като свързано с него усещане.
    Надявам се, че няма да се сърдиш.
Random works
: ??:??