vladetoned (Владислав Недялков)
314 6480
7.11.2016 г., 10:52 ч.  

В сърцето си да ме допуснеш 

  Поезия » Пейзажна
658 5 18

В нощта самотна буреносен вятър,

захапва пак стъклата с остри зъби,

а сенките играят в свой театър,

светкавица небето в миг поръби!

 

Потънал сякаш е градът в тъмата,

гробовно тих и толкова безлюден,

едничка, черна сянка в самотата,

без цел снове по път....заблуден!

 

Нощта пак свъсва веждите си черни

и пътника поглъща в дънна паст,

присветват злобно лампите неверни,

изчезват бавно стъпките без глас.

 

И като пътника безцелно все се скитам

от онзи миг, във който ме напусна!

Невиждащ сред мъглата все разчитам

в сърцето си....ти пак да ме допуснеш!

 

07.11.2016 г.

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за коментара, Валентин!Намерил си слабите места в текста ми, благодаря за забележките, ще ги откорегирам по възможност, поздравявам те!
  • Нелепо е да римуваш "напусна" с "допуснеш" (в последната строфа). Не бива да се римуват еднокоренни думи. Все едно "полковник" да римуваш с "подполковник" - това на практика не е рима, а повторение. Освен това, в първата строфа говориш за "буреносен вятър", а в следващата градът изведнъж става "гробовно тих". Как се получава така, Владиславе?
  • Благодаря ви от все сърце! Специални благодарности, Силвия, за красивите думи и пожелания!
  • Хубав стих...
  • Прекрасна тъжна песен,изживях я с теб,"захапвайки ме с остри зъби"... Наистина има носталгия като в "Дебеляновите произведения" и ти като него майсторски преплиташ предмети и чувства и си играеш с думите.Поздравления! Колкото до сърцето,съм сигурна,че все още си в него,хората които срещаме ни променят и не могат с гумичка да се изтрият от там.Въпросът е дали си струва да връщаш времето,нищо не се повтаря и вие няма да сте същите.Погледни напред и ще видиш много дъги,безкрайни възможности и красиви любови,всяка следваща по-силна и по-вдъхновяваща.Бъди!!!
  • Влади, поздравления за хубавия стих!
    Добавям в любими!
  • Влади, има автори тук, които понякога ми е трудно да коментирам, поради простата причина, че ме оставят без думи! Ти си един от тях, пишеш с много чувство и всичко е така истинско, че след един такъв прочит е по-добре човек да помълчи! Прекрасен си, както винаги! Поздрав!
  • Благодаря ти, Лили, за изчерпателния коментар! Благодаря ти, Васе, Влади, трогнат съм!
  • Чудесен стих, Влади! Поздравления!
  • Любимо! Поздрав!
  • Ето там се крие ключето-в това кого ще допуснем в сърцето си или кого то ще допусне в нас, тоест хем зависи от нас,хем от него и какво да правим.Аз мисля че, ключа е в него..., но от нас зависи дали ще се заключим и ще му го дадем или ще бъдем отворени постоянно...всичко останало е в негови ръце..."в сърцето си....ти пак да ме допуснеш!" И също така мисля, че щом някой се намести в сърцето веднъж, от там не може да излезе, защото сърцето никога не забравя, но има нещо по велико от сърцето, нещо от което сърцето се води и то е-обичта, любовта, а любовта може да се променя, да се трансформира, защото има много видове любов, но това че една любов се променя не значи че ни си остава любов или че по някакъв начин не е вечна, не значи и че е младежка или зряла, или че намалява и се увеличава задължително, макар, че е възможно, но тя просто е, а любовта е миг, който може да си остане миг, но може и да прерасте в няколко вечностти, настояще и вид безкрайност,но любов и другото няма значение...
  • Благодаря на всички вас, че се отбихте и коментирахте! Оказвате ми голяма чест и ми давате стимул да продължа напред!
  • Хубаво.
  • Хубаво стихотворение, с богати метафори, в типично твой стил. Хареса ми! (Коригирай правописната грешка: остри зъби, вместо осри зъби). Поздрав!
  • Хубав стих Влади!! Силно начало и страхотен финал!Поздравления!!!
  • Всеки път, когато чета твои поетични творби, Влади, усещам тази дълбока, бих казал Дебеляновска тъга, предадена перфектно с поетични средства. Чудесни образи, като:

    "...буреносен вятър, захапва пак стъклата с осри зъби...
    а сенките играят в свой театър,
    светкавица небето в миг поръби!",

    увенчават това стойностно стихотворение. С твое разрешение си го слагам в Любими, Приятелю мой. Да имаш вдъхновена нова седмица!: M&M
  • Прекрасна и стойностна поезия твориш, Влади. Поздравления!
  • Страхотен финал...!!!
    "Потънал сякаш е градът в тъмата,
    гробовно тих и толкова безлюден,
    едничка черна сянка в самотата,
    без цел снове, по пътя си – заблуден!"
Предложения
: ??:??