В такава нощ
Загърнат в плащ на зимна нощ,
севернякът
песента си пак подхвана,
а от очите на безмълвните звезди
сълзици оживели полетяха.
Вятърът ги води в зимен танц,
подмамва ги с дъха си,
сияещи в пируети ги завърта,
но спира,
внезапно се обръща
и самотни вледенени ги оставя.
А те, снишавайки се,
с почукване рисуват по прозорците
замръзнали мечти.
В такава нощ,
прошепни ме с кехлибарен глас
тихо,
много тихо,
да чуя само аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
