В твоята стая
07.08.2008
Пристъпих ъгъла на прага
и чудех се да вляза или не...
Та ти отдавна вече бе избягал,
с откраднат къс от моето сърце
Отворих лекичко вратата
и тъмнината вътре ме пое,
а въздуха все още носи аромата
на парфюмът ти - „Синьо небе”
В стаята ти влязох пак на пръсти.
Сякаш... да не те събудя.
В тази стая с любов се покръстих,
и тук ме любеше чак до полуда!
Сега пълна е само с думи предишни,
с обещания стари и с въздишки.
Сега е примряла и тиха, и мрачна,
а на мен ми остана само... да плача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
