Erato (Erato Eratova)
137 125
Aug 8, 2008, 1:20 PM

В твоята стая 

  Poetry » Other
518 0 4

07.08.2008

 

 

Пристъпих ъгъла на прага

и чудех се да вляза или не...

Та ти отдавна вече бе избягал,

с откраднат къс от моето сърце

 

Отворих лекичко вратата

и тъмнината вътре ме пое,

а въздуха все още носи аромата

на парфюмът ти - „Синьо небе”

 

В стаята ти влязох пак на пръсти.

Сякаш... да не те събудя.

В тази стая с любов се покръстих,

и тук ме любеше чак до полуда!

 

Сега пълна е само с думи предишни,

с обещания стари и с въздишки.

Сега е примряла и тиха, и мрачна,

а на мен ми остана само... да плача.

© Erato Eratova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е хубаво! Аз също харесвам такива стихове.А ако някой не го оценява, то е защото прекалено много се страхува от нахлуването на подобни чувства в сърцето му, четейки такава лирика.
    Поздрав!
  • Благодаря
  • Стихотворението е много чувствено,незнам защо хората не оценяват този стил на писане!!!Аз сащо пиша с такова чувство,но уви
    Но да знаеш,супер си БРАВ0!!!
  • Усмихни се! Ще дойде друга любов!
Random works
: ??:??