29.03.2007 г., 10:04

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

915 0 3
Тръгнала съм истина да диря,
истината свята за света.
Мога ли ДОБРОТО да открия
и докажа свойта правота:
          "Че в живота труден и обречен,
           има справедливост, доброта,
           и в борбата между обичта и злото
           има място само ЛЮБОВТА?"
Но ние люде, от жени родени,
къде закитихме я своята душа,
и пак от "стреса" победени
даваме превес на подлостта?
           Кое добро е и кое злина е?
           Двете думи сляхме във една.
           Мислим, че добри сме, а на яве
           злото в нас пак взема преднина.
И сродника, и блудника нещастен
докосваме с резерви и със злост.
Боиме се ръка да подадеме.
А що ще струва жеста ни тъй прост?
           Една усмивка, дума съкровена,
           изпратени с надежда, със любов,
           душите болни могат да лекуват,
           и нов ще стане този свят суров!
Свят по-добър и по-човечен.
Свят по-усмихнат, по-богат.
Човек да стане по-сърдечен,
истината свята САМ ПРОЗРЯЛ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...