vega666 (Младен Мисана)
1549 14295
14.03.2018 г., 15:39 ч.

В търсене на Колхида 

  Поезия
752 18 13

Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...

Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове, които ме избират

и коронясват звездното във мене.
Преди на шепа прах да се разпръсна
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Без думи съм, Младене!
  • Много ми хареса,Младене! Стана ми любимо!Поздравления!
  • Е това е ! Поезията, която може да ме замисли, разтърси и размагнити човешките ми настроения! Голям си, Младене!
  • Много ми хареса тази твоя поетична изповед!
  • Поздравления за силния стих, Младене!
  • В следите на изгубеното време преди да дойде прощалния ни час, можем да се въздигнем в своето нова аз, стига стимулът на душата ни да се възвиси до Божественото. Прекрасно и възвишено стихотворение, което търси и показва пътя към духовното прераждане, стига да можем усетим възвишеността му. Оценката по наличната скала отново е твърде слаба, за да изрази възхищението ми, Приятелю !
  • Харесах!
  • Нима не в тъсенето на Колхида е смисълът на нашето съществуване.
  • Хубаво е, Младене!
  • Мистично!
  • Много въздействащо и силно!
  • Силен и категоричен по мъжки изказ - плод на истинска поезия!
    Браво, Младене!
  • Адски силен стих! Трудно ми е да го коментирам. Просто се наслаждавам!
    "Пресякъл линията на живота,
    върху дланта на бъдещето проектирам..."
    "...Преди на шепа прах да се разпръсна
    в следите на изгубеното време..."
    Дерзай, аргонавте!
Предложения
: ??:??