В търсене на любовта
Безмълвно скитам в тъмнината,
обзет от безкрайна самота.
Черна дупка разяжда ми душата,
кърви сърцето от мъка и тъга.
Очите ми вглеждат се в безкрая,
очаквайки да видят поглед нов.
Поглед, който ще ме отведе в рая,
поглед, който ще ме зареди с мъничко любов.
Ала този тъй очакван поглед,
никъде не срещам в този миг.
Отхвърлен от всяка женска ласка,
потъпкан и на прах разбит.
Но надявам се някъде да е останала искрица,
пожара в мен да възпламени.
Животът ми отново да придобие смисъл,
любовта в мен отново да цари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Керанов Всички права запазени
