В търсене на отговор.
Как парещо докосват листата...
моята плът
наскърбена,
обидена,
жалка,
самотна.
Това край ли е
или ново начало?
Кой е образа
в кафявото огледало?
Ще дойде ли
зимата
по – зла отпреди?
Ще си замине ли лятото,
изминало пътя
на бездомен старец,
търсещ щастие
в нещастното
и
сила
в безсилното,
който в очакване
е
да получи
неочакваното.
Отрекъл себе си
и съществуването си
безцелно.
Лятото
прилича ли си
с есента,
която в пътека изкривена
води ни ту към края
ту към новото начало...?
В очакване на
незримото
да бъде видяно...
Вървя,
но не пътувам
Съществувам,
а не живея
Усещам,
но не чувствам
нищо...
Освен топлотата
на студена истина...
как парещо докосват ме листата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Всички права запазени
