В търсене на отговор.
514
0
1
Как парещо докосват листата...
моята плът
наскърбена,
обидена,
жалка,
самотна.
Това край ли е
или ново начало?
Кой е образа
в кафявото огледало?
Ще дойде ли
зимата
по – зла отпреди?
Ще си замине ли лятото,
изминало пътя
на бездомен старец,
търсещ щастие
в нещастното
и
сила
в безсилното,
който в очакване
е
да получи
неочакваното.
Отрекъл себе си
и съществуването си
безцелно.
Лятото
прилича ли си
с есента,
която в пътека изкривена
води ни ту към края
ту към новото начало...?
В очакване на
незримото
да бъде видяно...
Вървя,
но не пътувам
Съществувам,
а не живея
Усещам,
но не чувствам
нищо...
Освен топлотата
на студена истина...
как парещо докосват ме листата...
© Ивелина All rights reserved.
