В утрото на есента
Пъстра, лекокрила пеперуда
пърха в утрото на есента...
Влиза есента ми, по принуда,
ала лятно е и палаво в душа.
Възраст зряла (няма драма),
стъпва златно – босонога,
вятърна (а листопади няма),
шарена, по детски строга.
Диво ми е, детско до полуда
пазя си детето още в мен.
Няма да порасна, да съм друга...
Имаш ли с това проблем?
И да имаш, няма оправия,
пролетно дете съм по природа.
Пробудена и огнена стихия.
Друга няма да съм. И не мога!
01,10,2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
