В утрото на нощта
В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен
като знам че си представям последният ми ден
сърцето ми се разкайва и крещи
и усещам как нещо го държи
разбирам че някак си трябва да стигна до утре
но как да стане без всичко да рухне
сълза, след сълза, може би така
Отговор едва ли ще намеря с лекота
да останеш изгубен е трудно
когато някои те търси в ранното утро
да се усмихваш без щастие
е като да седиш във вечно в мълчание
но никой не говори за това
може би защото всеки изпитва капчица тъга
всеки е главата си, без душа
а нищо не ни коства да се вслушаме в скръбта
© Katerina Pavlova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добре де, какъв е смисълът да се пише без препинателни знаци - защото не знаем как да ги ползваме!
-
Последния куплет прочетох 3 пъти: без препинателни знаци ми беше трудно да схвана хем без душа, хем да усеща скръб...
-
Хммм, интересно
Катето, опитай се да вкараш малко повече ритъм в стихотворението, за да се чете по-гладко Въпреки че не знам дали аз трябва да ти давам съвети понеже най-малко разбирам ...примерно първия стих ми звучи по-динамично и музикално така:
В леден плен е цялото ми същество
едва ли в светлина ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата мръзне в застой.
Ама ти сложих оценка 5, защото си малка и искам да продължаваш да пишеш и да се развиваш! Много успехи ти желая
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
