В утрото на нощта
В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен
като знам че си представям последният ми ден
сърцето ми се разкайва и крещи
и усещам как нещо го държи
разбирам че някак си трябва да стигна до утре
но как да стане без всичко да рухне
сълза, след сълза, може би така
Отговор едва ли ще намеря с лекота
да останеш изгубен е трудно
когато някои те търси в ранното утро
да се усмихваш без щастие
е като да седиш във вечно в мълчание
но никой не говори за това
може би защото всеки изпитва капчица тъга
всеки е главата си, без душа
а нищо не ни коства да се вслушаме в скръбта
© Katerina Pavlova All rights reserved.
Катето, опитай се да вкараш малко повече ритъм в стихотворението, за да се чете по-гладко 