В ъгъла...
Стои там, в ъгъла,
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара...
Звукът безмълвен измежду
струните бавно прелива,
димът цигарен капка по капка
самотата изпива...
Лъч светлина в мрака
китарата огрява,
спомени като мъгли се носят
и тъга навяват...
А там, до ъгъла,
седи момиче на земята,
вплело пръсти в струните стари.
Звукът, идващ отвътре, от душата,
черната китара гали...
Споменът за една любов,
една детска, несбъдната мечта,
поражда мрачен, тъжен зов,
който звучи с песента:
"Стои там, в ъгъла,
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара..."
Китарата самота изразяваше,
нямаше ги онези отминали дни.
Сянката й в ъгъла се отразяваше
и напомняше за две мъжки сини очи...
Момичето стана,
от китарата откъсна ръце,
като след спомените в миг се затича.
Остана само мисълта
за онова красиво момче,
което тя безумно обича...
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара...
Звукът безмълвен измежду
струните бавно прелива,
димът цигарен капка по капка
самотата изпива...
Лъч светлина в мрака
китарата огрява,
спомени като мъгли се носят
и тъга навяват...
А там, до ъгъла,
седи момиче на земята,
вплело пръсти в струните стари.
Звукът, идващ отвътре, от душата,
черната китара гали...
Споменът за една любов,
една детска, несбъдната мечта,
поражда мрачен, тъжен зов,
който звучи с песента:
"Стои там, в ъгъла,
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара..."
Китарата самота изразяваше,
нямаше ги онези отминали дни.
Сянката й в ъгъла се отразяваше
и напомняше за две мъжки сини очи...
Момичето стана,
от китарата откъсна ръце,
като след спомените в миг се затича.
Остана само мисълта
за онова красиво момче,
което тя безумно обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени
