Стои там, в ъгъла, една захвърлена черна китара. Струни скъсани, боя протъркана и даже вече стара... Звукът безмълвен измежду струните бавно прелива, димът цигарен капка по капка самотата изпива... Лъч светлина в мрака китарата огрява, спомени като мъгли се носят и тъга навяват... А там, до ъгъла, седи момиче на земята, вплело пръсти в струните стари. Звукът, идващ отвътре, от душата, черната китара гали... Споменът за една любов, една детска, несбъдната мечта, поражда мрачен, тъжен зов, който звучи с песента: "Стои там, в ъгъла, една захвърлена черна китара. Струни скъсани, боя протъркана и даже вече стара..." Китарата самота изразяваше, нямаше ги онези отминали дни. Сянката й в ъгъла се отразяваше и напомняше за две мъжки сини очи... Момичето стана, от китарата откъсна ръце, като след спомените в миг се затича. Остана само мисълта за онова красиво момче, което тя безумно обича...
само да поясня.. идеята е, че китарата е била на момчето и тва е единственото нещо, което е останало на момичето за спомен от него
и донякъде е малко по действителен случай..
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и донякъде е малко по действителен случай..