В ъгъла...
Стои там, в ъгъла,
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара...
Звукът безмълвен измежду
струните бавно прелива,
димът цигарен капка по капка
самотата изпива...
Лъч светлина в мрака
китарата огрява,
спомени като мъгли се носят
и тъга навяват...
А там, до ъгъла,
седи момиче на земята,
вплело пръсти в струните стари.
Звукът, идващ отвътре, от душата,
черната китара гали...
Споменът за една любов,
една детска, несбъдната мечта,
поражда мрачен, тъжен зов,
който звучи с песента:
"Стои там, в ъгъла,
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара..."
Китарата самота изразяваше,
нямаше ги онези отминали дни.
Сянката й в ъгъла се отразяваше
и напомняше за две мъжки сини очи...
Момичето стана,
от китарата откъсна ръце,
като след спомените в миг се затича.
Остана само мисълта
за онова красиво момче,
което тя безумно обича...
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара...
Звукът безмълвен измежду
струните бавно прелива,
димът цигарен капка по капка
самотата изпива...
Лъч светлина в мрака
китарата огрява,
спомени като мъгли се носят
и тъга навяват...
А там, до ъгъла,
седи момиче на земята,
вплело пръсти в струните стари.
Звукът, идващ отвътре, от душата,
черната китара гали...
Споменът за една любов,
една детска, несбъдната мечта,
поражда мрачен, тъжен зов,
който звучи с песента:
"Стои там, в ъгъла,
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара..."
Китарата самота изразяваше,
нямаше ги онези отминали дни.
Сянката й в ъгъла се отразяваше
и напомняше за две мъжки сини очи...
Момичето стана,
от китарата откъсна ръце,
като след спомените в миг се затича.
Остана само мисълта
за онова красиво момче,
което тя безумно обича...
© Тайнствената All rights reserved.
