В задочен спор с Галилейо...
В задочен спор с Галилейо...
Стоя във лятна вечер край морето
и както философ от древността
си разсъждавам за Живота общо взето:
– за Космоса, Звездите, Вечността,
а очевидно плоска е Земята
и как да вярвам, че кълбо е тя,
когато виждам толкова позната
на хоризонта ясната черта...
На тази плоскост, ето тук, минава
животът ни във пъстър карнавал:
редуват се падение и слава
до все предизвестеният финал...
Без разлика, за краля, или шута –
животът е без милост отброен
до края, до последната минута...
И да възкръснеш, вече е проблем!...
... А ти твърдиш, че се върти Земята,
но как кажи да вярвам във това,
когато всичко си е по местата,
а Слънцето залязва във мъгла!...
И утре ще изгрее то отново,
и по небето пак ще се върти,
и с жар от термоядрени огнъове
пак Вечният си път ще извърви...
... Добре де, ще приема, че върти се,
но моля те за малко да я спрем –
и с нея Времето да спре улисано!...
Е, хайде Старче, да се разберем!...
И Времето не виждам, но полазва
по тялото ми бързият му ход,
а с всяка вечер нещо в мен залязва
с неистовата жажда за Живот...
... До мен в брега разбиват се вълните,
а няма вятър, тиха е нощта,
но вече знам, че всички тайни: скрити
са тъкмо в Очевидните неща...
16.07.2014. Средиземно море, Италия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
