В зората на новия ден
Къде си, моя прелестна царице?
Търся ден и нощ за теб постеля,
за да лумне между нас искрицата.
Липсваш ми. Туй аз ли ти го казах?
Или ти ръка протегна във тъмница?
Няма ли те - мога да намразя
летящите в съзнанието птици.
Но тъмно е... Ще мога да ли зърна
блясъкът ти? Нежните сигнали?
Ще мога ли към теб да се обърна
и с две ръце с любов да те погаля?
А някой ден любовната повеля
ще ме уцели ли със устни скорострелни?
Та аз не съм те виждал от неделя!
Добре дошъл, прекрасен понеделник...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
