В зората на новия ден
Къде си, моя прелестна царице?
Търся ден и нощ за теб постеля,
за да лумне между нас искрицата.
Липсваш ми. Туй аз ли ти го казах?
Или ти ръка протегна във тъмница?
Няма ли те - мога да намразя
летящите в съзнанието птици.
Но тъмно е... Ще мога да ли зърна
блясъкът ти? Нежните сигнали?
Ще мога ли към теб да се обърна
и с две ръце с любов да те погаля?
А някой ден любовната повеля
ще ме уцели ли със устни скорострелни?
Та аз не съм те виждал от неделя!
Добре дошъл, прекрасен понеделник...
© Валери Шуманов All rights reserved.
