Aug 9, 2008, 12:40 PM

В зората на новия ден

  Poetry
1.5K 0 8
Аз не съм те виждал от неделя.
Къде си, моя прелестна царице?
Търся ден и нощ за теб постеля,
за да лумне между нас искрицата.

Липсваш ми. Туй аз ли ти го казах?
Или ти ръка протегна във тъмница?
Няма ли те - мога да намразя
летящите в съзнанието птици.

Но тъмно е... Ще мога да ли зърна
блясъкът ти? Нежните сигнали?
Ще мога ли към теб да се обърна
и с две ръце с любов да те погаля?

А някой ден любовната повеля
ще ме уцели ли със устни скорострелни?
Та аз не съм те виждал от неделя!
Добре дошъл, прекрасен понеделник...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...