Aug 9, 2008, 12:40 PM

В зората на новия ден

  Poetry
1.5K 0 8
Аз не съм те виждал от неделя.
Къде си, моя прелестна царице?
Търся ден и нощ за теб постеля,
за да лумне между нас искрицата.

Липсваш ми. Туй аз ли ти го казах?
Или ти ръка протегна във тъмница?
Няма ли те - мога да намразя
летящите в съзнанието птици.

Но тъмно е... Ще мога да ли зърна
блясъкът ти? Нежните сигнали?
Ще мога ли към теб да се обърна
и с две ръце с любов да те погаля?

А някой ден любовната повеля
ще ме уцели ли със устни скорострелни?
Та аз не съм те виждал от неделя!
Добре дошъл, прекрасен понеделник...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...