Нараних сърцето си
и сега една малка
кървава сълза
протече от него
и право чрез лицето
показа своята следа!
Нараних го по начин
много лесен -
просто обидих
моята половинка
и той разсърди се,
а мен ме заболя...
Дано няма повече
такива моменти
в живота ми,
защото твърде
неприятни са
и не се забравят никога...
А сега и да плача,
това само леко
успокоява,
но времето назад
не може да се върне
и болката остава...
Затова поука взех си -
не може все на моето
да става, а чисто и
просто в някои
моменти трябва
да отсъпвам...
Написах тези
слова, за да ви
кажа само това,
не спорете, млади
двойки, за неща,
които не са от важността...
А просто за тях
кимвайте с глава,
поглежадйте иззад
гърба и обръщайте
внимание само
на твърде важните неща!
Защото понякога
глупостта води
до сълза, а това
никак правилно не е...
Може просто да
се избегне...
Постъпвайте така
не само с любовта,
а и с родители,
приятели и
шефове и ще ви
е по-добре!
Само нещата от
съществено значение
нека да са тези,
които ни засягат
в ежедневието
и те ще ни помагат...
Нека разбирателство
да има и това
ще ни покаже
вярната посока
към по-добрия
ни живот!
Така ще завърша
тези много слова,
в които повтарям
няма по-хубаво
от това да живеем
като дружина една!
© Ребека Иванова Всички права запазени
Четем думи/мисли, подредени визуално в нещо-като-стихове, ама не съвсем.Предполагам, че като есе ще звучи много по-добре, защото темата никак не е лоша.