23.03.2014 г., 21:35

Валежно

723 0 11

 

                                                                             Валежно

 

 

                                                           Уморен съм... Някак си е тъмно

                                                                    и студено е при мен,

                                                                   утрото е много тъжно

                                                                    и разплаква моя ден.

                                                                Той пък бавно си минава

                                                                   и проронва куп сълзи,

                                                               аз съм уж със дъждобрана,

                                                                      а пък мене ме вали.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах стегнатата фраза, завършека и всичкото. Поздрави!
  • Благодарско на всички вас приятели А пък времето е такова, каквото си го направим.
  • Въпреки, че има доста тъга в думите ти, накрая ми прозвуча малко закачливо. Това са временни състояния от които се получават хубави стихчета или проза.
  • Случва се, приятелю. Изпращам ти цветовете си, за да не си в унисон с времето

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...