Валежно
Валежно
Уморен съм... Някак си е тъмно
и студено е при мен,
утрото е много тъжно
и разплаква моя ден.
Той пък бавно си минава
и проронва куп сълзи,
аз съм уж със дъждобрана,
а пък мене ме вали.
© Емил Стоянов All rights reserved.
Comments
Comments
-
-
Благодарско на всички вас приятели
А пък времето е такова, каквото си го направим. -
Въпреки, че има доста тъга в думите ти, накрая ми прозвуча малко закачливо. Това са временни състояния от които се получават хубави стихчета или проза. -
Случва се, приятелю. Изпращам ти цветовете си, за да не си в унисон с времето
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
