ВАЛЕНТИНКА
Искам цвете аз на теб да подаря
и всички свои думи да ти споделя.
На сълзите рядко давам воля,
ала отново не можах истината да говоря.
Замълчах, след туй излъгах.
Нямам смелост, губя сили, как да ти опиша,
що за чувства в мен са се родили?
Очите ми говорят!
И знам, ще се реша да продължа напред,
напред към твоята душа, пътя таен да издиря.
Очите ми говорят!
Зад усмивката не крия никаква лъжа.
Макар и тъжен в свойта самота,
весел и добър ме прави любовта.
В унили дни, тъмни облаци кръжат безкрай,
летят над тоя земен рай.
Ти, слънце, грееш в моята душа,
ти, в дните мрачни, пращаш светлина.
И всички мигове със теб са мили,
и бъдещите в безкрая ще останат живи.
Очите ми говорят,
в шепота на искрени сълзи,
в искрите на погледите плахи,
шепнат моите очи.
В твоя плен сърцето ми гори
и моли се да чуеш ти,
да чуеш как очите ми говорят.
А после цветето вземи и мене нежно целуни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Именно Всички права запазени
Бих написал някой ред за виното, любовта и още нещо, обаче съм само на първата бира 
и все още нещастен от Св.Трифон Валентин ... 
