Вали...
Вали…
и белота застила друми.
Вали…
и раждат се красиви думи.
Вали…
и мислите са бели.
Вали…
мечтите пак са полудели.
Вали…
и е прекрасна тишината.
Вали…
и не боли от самотата.
Вали…
и влюбвам се отново.
Вали…
и ражда се начало ново.
Вали…
……………………………………………….
и в този миг разбирам,
че смисъл има само,
когато със отворена душа
приемеш красотата,
тъй мимолетна, но разбрана…
Че тя лекарството е за душата.
……………………………………………..
Вали…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
