limeruna (Йоана)
565 3355
23.10.2021 г., 12:15 ч.

Вали 

  Поезия » Любовна, Друга
662 2 3

Вали

 

Обичам те. 

Дори и да не вярваш

и, взирайки се в светлините, 

да виждаш бъдещето

вместо мен.

Дори да не опиташ никога

вкуса на моите мечти,

а по отвеса на отвъдното

разпиляващи се капки 

да ни казват, 

че е тихо. 

Страхът е по-силен от човека, 

казват. Но не е. Не е. Не е. 

Разпиляващи се капки 

казват, че сме всичко. 

Бъдещето на мечтите.

Ти. 

Какво повече да искам? 

Съдбата ни

зависи

от разум на сърце! 

То говори, шепне. 

За него няма време. 

Животът е възникнал и е. 

Това е. 

Всички сме тук. 

Но само аз и ти сме двама. 

Хора ли? Души ли? 

Ние...

По склона на невъзможното. 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • vladetoned (Владислав Недялков)! vega666 (Младен Мисана)! Plevel (Силвия Илиева)!
    Много ви благодаря за милите думи и че съпреживяхте текста! Да имате много вдъхновение, здраве и щастие!
  • Хареса ми неподправеността и чистотата тук. Друго, по склона на невъзможното, се случват и възможни неща. Например да докоснеш хора, които никога не си виждал или чувал. Магия присъща на изкуството.
  • "По склона на невъзможното" двама правят всичко да е възможно.
    Уникален стих поднасяш, Йоана!
Предложения
: ??:??