Oct 23, 2021, 12:15 PM

Вали 

  Poetry » Love, Other
534 2 4

Вали

 

Обичам те. 

Дори и да не вярваш

и, взирайки се в светлините, 

да виждаш бъдещето

вместо мен.

Дори да не опиташ никога

вкуса на моите мечти,

а по отвеса на отвъдното

разпиляващи се капки 

да ни казват, 

че е тихо. 

Страхът е по-силен от човека, 

казват. Но не е. Не е. Не е. 

Разпиляващи се капки 

казват, че сме всичко. 

Бъдещето на мечтите.

Ти. 

Какво повече да искам? 

Съдбата ни

зависи

от разум на сърце! 

То говори, шепне. 

За него няма време. 

Животът е възникнал и е. 

Това е. 

Всички сме тук. 

Но само аз и ти сме двама. 

Хора ли? Души ли? 

Ние...

По склона на невъзможното. 

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • vladetoned (Владислав Недялков)! vega666 (Младен Мисана)! Plevel (Силвия Илиева)!
    Много ви благодаря за милите думи и че съпреживяхте текста! Да имате много вдъхновение, здраве и щастие!
  • Хареса ми неподправеността и чистотата тук. Друго, по склона на невъзможното, се случват и възможни неща. Например да докоснеш хора, които никога не си виждал или чувал. Магия присъща на изкуството.
  • "По склона на невъзможното" двама правят всичко да е възможно.
    Уникален стих поднасяш, Йоана!
  • Красива и неповторима по своеобразност лирика, изживяна дълбоко със сърцето на лирическата. Поздравления, Йоана!
Random works
: ??:??