Обичам те.
Дори и да не вярваш
и, взирайки се в светлините,
да виждаш бъдещето
вместо мен.
Дори да не опиташ никога
вкуса на моите мечти,
а по отвеса на отвъдното
разпиляващи се капки
да ни казват,
че е тихо.
Страхът е по-силен от човека,
казват. Но не е. Не е. Не е.
Разпиляващи се капки
казват, че сме всичко.
Бъдещето на мечтите.
Ти.
Какво повече да искам?
Съдбата ни
зависи
от разум на сърце!
То говори, шепне.
За него няма време.
Животът е възникнал и е.
Това е.
Всички сме тук.
Но само аз и ти сме двама.
Хора ли? Души ли?
Ние...
По склона на невъзможното.
© Йоана All rights reserved.
Много ви благодаря за милите думи и че съпреживяхте текста! Да имате много вдъхновение, здраве и щастие!