Вали.
Той обичаше дъжда.
Усещаше го по вятъра.
По птиците.
По себе си.
Тогава все едно
се раждаше.
Живееше!
Вали!...
Валеше всеки път.
Аз си тръгвах.
Вали! Вали!...
Бяхме заедно!...
Вали!
Една мечта се сбъдна!
Една душа сме вече!
Вали!...
За последен път!
Обичам те... Завинаги!
© Росица Георгиева Всички права запазени