Вали.
Той обичаше дъжда.
Усещаше го по вятъра.
По птиците.
По себе си.
Тогава все едно
се раждаше.
Живееше!
Вали!...
Валеше всеки път.
Аз си тръгвах.
Вали! Вали!...
Бяхме заедно!...
Вали!
Една мечта се сбъдна!
Една душа сме вече!
Вали!...
За последен път!
Обичам те... Завинаги!
© Росица Георгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
