14.10.2009 г., 22:21

Вампир

649 0 1

Вампир

 

 

 

Вечер заспиваш ти,

 

а над теб ярката луна блести.

 

Сънищата ти препускат,

 

като волна птица без криле.

 

 

 

В миг ти се явявам

 

и този час кошмара ти създавам.

 

Аз царувам над нощта,

 

ти робуваш над деня.

 

 

 

Лягаш на земята твърда,

 

а камъкът ти шепне "Бързо".

 

Отваряш ти очи, но не проглеждаш,

 

мрак обгръща те от вси страни.

 

 

 

Ставаш  и поглеждаш към небето мрачно,

 

от там звезди те гледат важно, важно.

 

Вървиш през мрачната гора,

 

оставяйки бледа следа.

 

 

 

Луната те приветства в нощта,

 

а слънцето бяга през глава.

 

Искаш спасение да те връхлети,

 

но само ТОЙ ще се смили.

 

 

 

Две очи - искрящи,

 

две очи - блестящи.

 

 

 

Вечен огън в тях гори,

 

с надежда да те покори.

 

Краката ти застиват в нощта,

 

а ръката ти лови муха.

 

 

 

"Кой си ти?" - устата ти отронва в миг.

 

"Аз съм царят на нощта, а ти си моята храна"

 

Приближавам се към теб без шум,

 

а сърцето ти прави "БУМ, БУМ, БУМ"

 

 

 

Опитваше да бягаш, но уви,

 

страхът тебе те държи,

 

стоиш и гледаш към луната,

 

молиш се на небесата,

 

но единствено ти отговаря празнотата.

 

Твоят край пристига с мир,

 

в ръцете на този млад вампир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...