Oct 14, 2009, 10:21 PM

Вампир

  Poetry » Other
648 0 1

Вампир

 

 

 

Вечер заспиваш ти,

 

а над теб ярката луна блести.

 

Сънищата ти препускат,

 

като волна птица без криле.

 

 

 

В миг ти се явявам

 

и този час кошмара ти създавам.

 

Аз царувам над нощта,

 

ти робуваш над деня.

 

 

 

Лягаш на земята твърда,

 

а камъкът ти шепне "Бързо".

 

Отваряш ти очи, но не проглеждаш,

 

мрак обгръща те от вси страни.

 

 

 

Ставаш  и поглеждаш към небето мрачно,

 

от там звезди те гледат важно, важно.

 

Вървиш през мрачната гора,

 

оставяйки бледа следа.

 

 

 

Луната те приветства в нощта,

 

а слънцето бяга през глава.

 

Искаш спасение да те връхлети,

 

но само ТОЙ ще се смили.

 

 

 

Две очи - искрящи,

 

две очи - блестящи.

 

 

 

Вечен огън в тях гори,

 

с надежда да те покори.

 

Краката ти застиват в нощта,

 

а ръката ти лови муха.

 

 

 

"Кой си ти?" - устата ти отронва в миг.

 

"Аз съм царят на нощта, а ти си моята храна"

 

Приближавам се към теб без шум,

 

а сърцето ти прави "БУМ, БУМ, БУМ"

 

 

 

Опитваше да бягаш, но уви,

 

страхът тебе те държи,

 

стоиш и гледаш към луната,

 

молиш се на небесата,

 

но единствено ти отговаря празнотата.

 

Твоят край пристига с мир,

 

в ръцете на този млад вампир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...