Ванилия
Недей с кадифе да се галиш във дните ми,
копнеят за изгреви с капки безвремие.
Събличай и тайните, скрити в очите ми,
обичай, смали ме от гордост в смирение.
Не ми подарявай възлюбено вричане,
ванилово-нежни и бели желания.
Не искам от пролетни рози обичане –
стенания тихи в сладкишни ухания.
Вземи си обратно милувката медена,
сметана от облак е, сладостно-хрисима.
Хвани ме в омая, с окови изплетена,
оттук до безкрая да бъда зависима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
И казваш, понякога зависимостите са приемливи и даже желани...
