Недей с кадифе да се галиш във дните ми,
копнеят за изгреви с капки безвремие.
Събличай и тайните, скрити в очите ми,
обичай, смали ме от гордост в смирение.
Не ми подарявай възлюбено вричане,
ванилово-нежни и бели желания.
Не искам от пролетни рози обичане –
стенания тихи в сладкишни ухания.
Вземи си обратно милувката медена,
сметана от облак е, сладостно-хрисима.
Хвани ме в омая, с окови изплетена,
оттук до безкрая да бъда зависима.
И казваш, понякога зависимостите са приемливи и даже желани... Ми, нека ти, тогава...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
