11.09.2017 г., 18:41  

Васил Левски

1.6K 2 12

Прочетете, моля, бележките на автора след стиха!

 

По турско време е живял.
Бил е радост и любов.
С примера си ни е дал,
към свободата пътя нов.

 

Той бил е селският орач.

Той бил е турското лице...
Но в гръдта му българска остава,
да тупти Апостолско сърце.

 

Башибозуците наказвал.
Обичал българския род.
„Ако загубя - губя себе си!“- е казал
„Спечеля ли - печели цял народ!“

 

Живял е той. Живее. Ще живее
в нашите песни, стихове и дати.
И чугунът вечно ще се лее,
образът му в нас да запечати.

 

              Валя Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Това е първата ми творба. Написах я когато бях на 13-14 години. Дори да звучи малко по детски, аз я обичам много и е единствената, която знам наизуст, от всичко, което съм писала. С нея спечелих конкурса по случай патрона на училището „Васил Левски“. Направих малък ъпдейт на текста и реших да я публикувам. Васил Левски не трябва никога да бъде забравян.

Коментари

Коментари

  • Съгласен.
    Че Левски не бива да бъде забравян никога.
    Той е не е, живее във всяко българско сърце.
  • Благодаря на всички, които се отбиха. Радвам се, че ви е докоснал първият ми стих. Аз много го обичам. Като първата любов - никога не се забравя.
  • Разкошно.Истинско.Браво!
  • Страхотно е, Валя! На мен не ми звучи детски. Дори е зряло за тази възраст, на която си го писала. Поздрави!
  • ...И никога не е забравян! Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...