Sep 11, 2017, 6:41 PM  

Васил Левски

  Poetry
1.6K 2 12

Прочетете, моля, бележките на автора след стиха!

 

По турско време е живял.
Бил е радост и любов.
С примера си ни е дал,
към свободата пътя нов.

 

Той бил е селският орач.

Той бил е турското лице...
Но в гръдта му българска остава,
да тупти Апостолско сърце.

 

Башибозуците наказвал.
Обичал българския род.
„Ако загубя - губя себе си!“- е казал
„Спечеля ли - печели цял народ!“

 

Живял е той. Живее. Ще живее
в нашите песни, стихове и дати.
И чугунът вечно ще се лее,
образът му в нас да запечати.

 

              Валя Тодорова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valya Тodorova All rights reserved.

Това е първата ми творба. Написах я когато бях на 13-14 години. Дори да звучи малко по детски, аз я обичам много и е единствената, която знам наизуст, от всичко, което съм писала. С нея спечелих конкурса по случай патрона на училището „Васил Левски“. Направих малък ъпдейт на текста и реших да я публикувам. Васил Левски не трябва никога да бъде забравян.

Comments

Comments

  • Съгласен.
    Че Левски не бива да бъде забравян никога.
    Той е не е, живее във всяко българско сърце.
  • Благодаря на всички, които се отбиха. Радвам се, че ви е докоснал първият ми стих. Аз много го обичам. Като първата любов - никога не се забравя.
  • Разкошно.Истинско.Браво!
  • Страхотно е, Валя! На мен не ми звучи детски. Дори е зряло за тази възраст, на която си го писала. Поздрави!
  • ...И никога не е забравян! Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...